arrow Началоarrow За автораarrow Желанието за щастиеarrow Съдържание

Желанието за щастие

Прочетете пълния текст на Глава 1 от книгата

Магията на любовта

Два вида любов

Едно плюс едно е повече от две

 

Магията на любовта

Желанието за щастие е двигател на всяко действие. И най-малкото същество иска да има щастие и да избегне страданието. Щастието, това прекрасно състояние, в което от преливаща радост едва знаеш къде е горе и къде – долу, сияещо усмихнато лице, тяло, заредено с радостна сила, в ума – желание да прегърнеш целия свят – такава е представата на много хора за това вдъхновяващо състояние. Да познаят това върховно преживяване, колкото може по-често, но най-добре – постоянно – това определя живота на много хора.

Отскоро влюбените достигат много близо до състоянието на велико щастие. В началото често цари неподправено блаженство. Любимият човек не ни излиза от ума: спомняме си за всичките му съвършенства, искаме да споделим с него всяка радост и постоянно откриваме неща, които искаме да му подарим. Не остава листче ненадраскано с неща, които непременно трябва да му съобщим; обличаме дрехи, които биха му харесали и забравяме останалия свят от чиста радост. Малцина познават по-голяма реализация от това с ум или с тяло да завладяваш, желан от другата страна; да бъдеш обичан; сам да даряваш любов и да можеш да излъчваш това богатство към света.

Опияняващото щастие в началото на нова връзка се поражда от дълбокото желание за любов, въпреки нейната изненадваща и непостоянна същност. Точно защото вече ни е позната нейната променливост, не би трябвало да сме изненадани от идващите и отиващите си върхове и спадове. Но всеки път е поразяващо и болезнено, когато изчезнат ценените извори на радост, любимият си отиде и ни заплашват самотни нощи.

Какво е всъщност щастието и как трайно да го задържим – има малко верни твърдения за това? Въпреки че на всички е известно, че „добрите момичета отиват в рая“ и че в приказките влюбените двойки винаги успяват да живеят щастливо до края на дните си, някои са заслепени от водовъртежа на чувствата си или имат неясни представи за това как да се извърви общия път.

Повечето хора смятат, че могат да намерят щастието някъде извън себе си и после да го задържат. Консуматорското общество с радост помага в тази погрешна преценка, като непрекъснато втълпява някому, че пътуване до това или онова място ще го направи щастлив, или че това мечтано състояние ще настъпи, ако се купят определени неща. Други обещават същия резултат, ако изберем някоя партия, или ако се храним по определен начин. И така в надежди за предполагаемо щастие хората влагат сили и ценни часове и дори години от живота си в търсенето му, без при това да знаят как да го задържат, ако успеят да го преживеят. Местата за почивка са препълнени, жени и мъже набързо изгарят с някой друг в гражданското, трудно завоюваното признание в професията може да се превърне за кратко време в лоши приказки зад гърба на някого, когото колегите не харесват, обичаните деца започват да имат собствен живот, до който вече нямаме достъп, изведнъж умира главата на семейството, пенсионните вноски, които сме плащали цял живот, са намалени, и губим диамантени пръстени, които сме мислили, че ще притежаваме цяла вечност.

Причината за това е ясна: когато щастието е породено от преходни причини, то може да трае само докато вътрешните и външни условия за него са налице. Ако те отпаднат, това обусловено щастие изчезва така бързо, както е дошло. Както преди 2500 години е казал великият гръцки философ Хераклит: „Всичко тече.“

Въпреки това желанието за щастие остава най-важният стимул за всички същества. При търсенето му някои мислят само за себе си, за повечето обаче това е твърде малко и е незадоволително за ума и тялото. Тъй като на много хора им е трудно „да спят сами“, те търсят близостта на любим човек, за да могат в обятията му да намерят и споделят липсващото щастие. Тях нито ги плаши високият процент на разводите, нито им пречи познанието, че любовта само в изключително редки случаи остава трайна.

И в партньорството нищо не идва даром. Розовите облаци на любовта плуват над нас само докато полагаме старания за тях и им посвещаваме достатъчно внимание. След началния период на опознаване в ежедневието трябва да се настроим към щастието на партньора и към обогатения си вътрешен живот. Ако погледнем инструментите, с които разполагаме за тази задача, ще установим, че те не са много, а и ние не си служим с тях достатъчно умело.

Един поглед към ученията на Буда би могъл да ни помогне. Те показват как трайно и независимо от външните обстоятелства можем не само да бъдем щастливи, но и сами да станем извор на щастие и любов. Средствата на Буда имат само тази цел. Естествено бихме могли да си зададем въпроса какво би могъл да каже Буда за любовта, партньорството и криещите се в тях възможности, тъй като самият той е бил монах и е бил заобиколен предимно от себеподобни. Но нещата не са били така едностранчиви. Както преди, така и сега повечето будисти живеят нормално и имат професия и семейство. Те се наричат светски будисти. Когато историческият Буда бил помолен от своите ученици за учения за ежедневния живот и му били задавани въпроси за любовта, е имало отговори, съответстващи на техните способности или житейски ситуации, с които те можели да работят и да извлекат полза от тях. А и Буда е имал богат любовен живот преди да се отправи по пътя, за да открие щастие, което не може да бъде разрушено от болест, старост и смърт.

Особено будистките учения за причина и следствие (санскр.: карма), които той дал след просветлението си, можели да помогнат на всеки, защото позволяват дълбоко разбиране на взаимовръзките в живота. Без морализаторски да размахват пръст, те показват какви мисли, думи и действия до какви резултати водят в последствие. Чрез това познание човек получава възможност сам да вземе бъдещето в ръцете си. Неговата кутия с инструменти е пълна догоре, за да може да постъпва правилно и да предизвиква радост в себе си и в другите. Затова карма в никакъв случай не означава „съдба“, а подарява на хората единствената по рода си и огромна свобода непрекъснато да посяват правилното семе за плодовете, които биха искали да берат по-късно. Така постоянно се посяват причините за успеха или неуспеха на едно партньорство и всеки е отговорен за щастието или страданието на човека до себе си, който се е отворил към него. Въз основа на силната човешка откритост във връзката бързо се натрупват, както добри, така и лоши впечатления.

Видът и нивата на обещаващите щастие цели са от голямо значение. Ако вече сме се сдобили с еднофамилна къща, ако отдавна пътуваме в отпуск два пъти годишно, ако съпругата всеки месец се радва на грижи във фризьорския салон, тогава уютният живот на канапето между солетите и бирата пред телевизора примамва по-малко. В този случай силата, която е довела някого дотам, може да се вложи по-смислено в отвъдличностни цели. За развитие в посока трайно щастие – сам, по двама, като семейство или в група – придобитият вече жизнен опит е важна предпоставка. Тя позволява влагане на сила, излишък, радост, любов, съзнателно поддържано високо мнение за партньора и околните, както и изследване на нови, често по-трудни, но по-интересни възможности. Така не само любовта остава дълго време свежа, но и ограничеността в ума и вкоренените навици намаляват. Личните граници или се разтварят от само себе си, или се превръщат в предизвикателство, с което човек се заема с удоволствие. С тази нагласа всяко преживяване се превръща в крачка по общия път към трайното щастие.

top

Два вида любов

Има две различни представи за това какво се означава с твърде разтегливото понятие „любов“. Общо разпространеното схващане е очакващо или вземащо поведение в любовта, докато другото тълкуване е любов с освобождаващо и даващо поведение. „Вземащата“ любов е свързана с понятията привързаност, ревност, гняв и себелюбие, а „даващата“ любов се опира на будисткия начин на мислене и обхваща целия спектър на любовта, съчувствието, споделената радост и равнопоставеността.

При обичайната свързана с егото любов пространството става много малко и бедно. Всичко е тясно, човек живее в миналото или бъдещето и в центъра е онова, което идва и си отива. Дава се сила на състояния и чувства, които понякога са радостни, друг път – болезнени и в края на краищата не могат да предложат нищо трайно смислено. В свят на чувства, пълен с очаквания и страхове, човек никога не пребивава в това, което се случва в момента и следователно не може нито да усети щастието, нито да му се наслади. Вместо това той се занимава с онова, което е било или би могло да бъде, или се надява на неща, които е трябвало да се случат. Не се доверява на мига и непрекъснато иска гаранции и обещания дори когато това кара потока на „тук и сега“ да пресъхне. Това тласка обезсърчените участници към неистини, защото те не могат да прозрат бъдещето или искат да опазят питащите. С нагласа, която иска да притежава другия, за известно време се чувстваш сигурен в една връзка, но не залагаш трайни причини за истинско щастие, а и това не предлага растеж на ума. Вместо това извънредната привързаност обърква все повече и повече и отклонява и двамата от общата цел – съвместното развитие.

Една връзка става трудна, когато очакваме от партньора да ни направи щастливи. Тогава мислим само за себе си, всичко в делника ни се струва някак си несвободно и лепкаво, това води до изолиране на двойката в любовта є, което позволява на другите малко достъп до нея. С времето това разрушава изпълнения с доверие обмен и удоволствието бързо изчезва. Истинското щастие възниква винаги като подарък. Пресметливата нагласа ограничава възможността във връзката да възникне нещо добро. В подобен свят на очаквания човек неизбежно става все по-труден и иска да задържи всичко за себе си. В резултат на това всяко смущение на естествения обмен със света и всяка липса на доверие се превръщат в сериозно препятствие по пътя към човешко осъществяване. Дори и най-добрите взаимоотношения се влошават, ако някой все повече има нужда от „някъде другаде“, за да бъде доволен. Ако двамата в двойката не са си достатъчни, а станат зависими от външни стимули и блага, това е истинска загуба. Просто животът е твърде кратък за повърхностни връзки, които го пропиляват безполезно. Ако двамата не са свързани чрез деца, в този случай всеки би трябвало да потърси подходящ партньор, който би го обичал заради това, което е и би могъл да предложи на другия.

Но може и другояче. Както го доказват многобройни щастливи връзки, двамата могат взаимно да се обогатяват и да израстват заедно. От мига, в който мъж и жена се погледнат, те вземат – най-често несъзнателно – многобройни решения. Въпреки че първата мисъл често е „Каква хубава жена! Ще я сваля!“ или „Какъв мъж! Той е за моята колекция!“, едновременно с това първо възниква желание за близост, което може да се превърне в гореща любов. Ако физическото привличане в началото е по-слабо, но двамата се харесват в други области, въпреки това може да възникне ясна и удовлетворяваща връзка. От значение е да има стремеж към даване, споделяне и „заедност“.

Затова е важно от самото начало да внимаваме какъв вид любов се очертава. Питаме се: „Какво може да се получи от нас? Съвпадат ли ценности, светоглед и култура и сходен ли е произходът? Разбираме ли се наистина или само сме привлечени от нещо чуждо? Ще можем ли – и то за дълъг период – да си дарим радост и свобода, и чрез връзката си да донесем щастие и на другите? Срещаме ли се като хората, които сме наистина или играем роли, които са „модерни“ и съответстват на духа на времето? Въпреки че всеки естествено се стреми да се „продаде“, колкото може по-добре: „Има ли във всичко това трайно ядро, на което може да се разчита?“ Ако на много от тези въпроси отговорът е „не“, няма закон, който да е против да се наслаждаваме на красивото лице или на силното и здраво тяло, но по възможност без да губим много време, среда и свобода.

Ако пък партньорите си пасват добре, тогава срещата носи излишък, който искаме да споделим и подарим. От силното взаимно привличане възниква непосредствено преживяване и се образува ощастливяващ мост. От сливането на „аз“ и „ти“ в „ние“ се появява трайно изпълваща радост. При допълване и сливане в едно в любовта всичко разцъфтява, двамата са един до друг и един за друг. С получения излишък всеки активно внася собствената си сила в света и се чувства изпълнен с това как другите искат по същия начин да участват в разгръщането. Така постепенно всичко в живота се превръща в крачка по пътя. Тя кара всеки да бъде наясно с външния и вътрешния си свят и тъй като отношенията стават така дълбоки и пораждат такива силни чувства, няма по-всеобхватно огледало, в което да опознаем себе си по-добре и да можем да се развиваме.

Една успешна връзка почти не познава драми. В нея двамата врастват един в друг на три нива. На физическо, което дава любов и защита, на вътрешно, което дава основа за развитие, и на дълбоко скрито, тайно ниво, на което постепенно двамата стават едно, което при наистина уравновесени двойки е осезаемо. Децата им също носят това доверие като постоянна благословия и затова са необикновено самоуверени и спокойни.

Успешното партньорство започва в момента, в който за всеки от двамата благото на другия стане по-значимо от собствения напредък. Ако всеки се радва на това да направи от жената кралица и от мъжа – крал, съвместното развитие не познава граници. С това обогатяващо отношение възниква жива, взаимно допълваща се любов.

top

Едно плюс едно е повече от две

Даващата любов – лепилото за отношенията в двойката, което скрепява всичко, има за цел общото щастие и щастието на другите. Както много хора знаят от великите мигове в своя живот, състоянията на неразделяща любов са много по-честни и убедителни от всичко, което човек може да направи за себе си. Това е като излизане от затвор: освобождаващото опиянение да станеш едно с всичко и да бъдеш там за всички изпълва с дълбоко щастие. В началото на една връзка най-често привличането е решаващо. В добрите връзки това остава така, просто, защото човек изпитва радост да дарява радост. Ако възникнат трайност и развитие, във всички случаи трябва да има истинско уважение и доверие в партньора. Това отличава всички опитни любовни двойки.

Онзи, който има излишък, може не само по-добре да възприема красивото, но и да дава! Ако двамата са добре – както заедно, така и поотделно, се разкриват нови нива на смисъл и радост. Хубавите двойки са подарък за света. Но това не се случва твърде често и затова добрите предпоставки, които човек може да си създаде сам чрез приятелски мисли, думи и действия, са изключително ценни. Градящата се върху това и непрекъснато нарастваща радост в по-продължителната връзка взривява всички граници на „отношението аз-ти“ и все по-силно се излъчва навън.

Срещата на двама души, които са зрели и щастливи, оживява всичко наоколо и много хора могат да спечелят от това. Създава се впечатлението, че светът дарява сам себе си и че сумата на обстоятелствата е повече от частите, внесени от двамата влюбени. Мъжът дава едната трета от човешките възможности, жената – втората, а последната трета възниква „просто така“. Очевидно изпълненото с доверие енергийно поле между тях прави пространството „бременно“. От една страна, с разгръщането на любовта все по-често и от голямо разстояние се усеща как се чувства любимият, от друга страна, изглежда, че поради човешката близост желанията се изпълняват по-лесно и набират по-голяма сила. Неочаквани възможности за допълване и обогатяване оживяват от пространството и както участниците, така и околните печелят нещо от това, което е едновременно ново и познато. При истинската любов целостта нараства далеч отвъд внесените части; това е един от най-ясните белези и той винаги действа омагьосващо.

Какво се случва всъщност, когато двама души, изпълнени с доверие, се открият един към друг? Когато имат за цел да дават и да бъдат щастливи заедно? Преди всичко дори само тази нагласа е достойна за внимание и е много интелигентна, защото който дава, никога не губи! Винаги се случва нещо ново и постепенно човек се превръща в съзнателен канал, по който богатството и всичко необходимо достигат до съществата. Когато и двамата в една връзка имат такова отношение, непрекъснато възникват възможности да се внесе добро в живота. Безброй човешки качества като щедрост, търпение и радост, които частично неразпознати са присъщи на всеки, се разгръщат от само себе си, ако влюбените се насочат към щастието на всички. Те възникват, когато човек „забравя себе си“, докато подарява внимание на другите. Чрез радостното споделяне на преживяванията на тяло, реч и ум непрекъснато се проявяват нови, цялостни области на опит и изпълнено със смисъл вдъхновение, което се преживява като даряващо изключително щастие. Така човек изведнъж открива нови светове. Реализираният човек непрекъснато преживява тези „самовъзникващи богатства“ и свежестта на мига чрез вътрешно допълване на всички противоположности.

Как се изразява това преживяване на единство в днешния делник в човеколюбивите култури на Запада? Това е сравнимо със среща на приятели, които заедно искат да построят къща. Те хвърлят всичките си способности в едно гърне и всеки дава най-доброто от себе си. Някой има пари, друг е добър зидар, втори вече е прекарал тръбите, следващият е наясно с електричеството, a някой друг носи бирата. Между приятелите с обща полезна цел има успешен обмен. Те се подкрепят взаимно, учат се и учат другите, и като, че ли привидно непасващите си части постепенно се превръщат в сграда, която проявява повече възможности, отколкото вложените в нея труд и способности.

В едно хармонично партньорство се случва нещо подобно. Само че тук биват докосвани далеч по-дълбоки нива, защото става въпрос за разгръщането на човешката цялост. Ако двамата хвърлят любовта, способностите и качествата си в „колелото на късмета“ на своята връзка, от това не само се получава голяма печалба, но и след това двамата притежават казиното! Ако единият наистина се грижи за щастието на другия, той си мисли: „Желая ти онова, което ти носи щастие.“ Такова отношение създава пространство, което се използва за свързване с другите. Така от малката „аз-и-ти-любов“ се получава „ние-любов“, която озарява все по-отвъдличностно целия ни живот. Оттам нататък не трябва да се доказва нищо повече, няма нужда да се играят игри, а се преживява като богатство, че партньорът и всички други хора имат различни предпоставки и представи и могат да се допълват по толкова различни начини.

Как се постига това да се развива любовта, която е пълна с възхищение към другия и съхранява добрия стил?

За това Буда е предоставил много пътища и решения. Бързо се забелязва, че двойките, които днес живеят според знанието и съветите на Буда или на будистки учител, са по-щастливи, по-радостни и по-силни, и едновременно с това имат по-малко очаквания към своите партньори в живота. Дори разделите или болезнените преживявания като смъртта на любимия човек се преработват от тренирания и гъвкав ум по-добре от обичайното. Подобно поведение поражда у небудистите следния въпрос: как може хората да се разделят по толкова приятен начин и едновременно с това да остават приятели? Отговорът е прост: будистите се опитват винаги да виждат доброто във всичко, защото така според убеждението си те са по-близо до истината, отколкото да се впускат в трудни начини на мислене. Много е полезно така да се гледа на нещата, тъй като всеки сам създава собствения си свят. В английския език съществува хубавата дума to ennoble: облагородявам, поставям високо, потвърждавам нещо в красотата му. За носещото щастие развитие на едно партньорство и на ума изобщо този начин на мислене – да се вижда всичко на възможно най-високо ниво – е основополагащ. За да могат наистина да се отворят един към друг, жената трябва да бъде преживявана и уважавана като израз на всички женски съвършенства, а мъжът – като излъчване на мъжката активност и сила. Ако тази будистка нагласа може да бъде поддържана трайно, любовта, светът и целият живот се превръщат в подарък. С възникването на такова отношение всичко си идва на мястото.

top

 

Обусловената любов очаква, надява се, страхува се и предпочита да получава, а не да дава. По този начин възникват смущаващи чувства и човек става духовно все по-беден.

Даващата/безусловна любов разбира колко много страдат съществата в нормалния свят и как не намират трайно щастие. Затова започваме да даваме, без да мислим за собствената си изгода. Мислите са изпълнени с желанието всички да бъдат щастливи, а речта и действията са изпълнени със съчувствена, любяща мъдрост.